След 10 г. в ЕС българите остават сред най-големите еврооптимисти
Десет години след приемането на страната ни в Европейски Съюз българите остават едни от най-големите еврооптимисти, демонстрира социологическо изследване на " Алфа рисърч ".
От влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година до момента утвърждението за участието се резервира в границите на 50 на 100, против 16% отрицание и 34% неутрални оценки.
Най-силни еврооптимисти са по-младите жители, с по-високо обучение, интензивност и подвижност, които са се възползвали най-пълноценно от преимуществата на участието.
Съществена разлика е настъпила в публичните настройки за резултатите от участието. През 2008 година въвеждането на европейски правила и стандарти се одобряваха като налагане на незаслужени ограничавания пред България. Днес, в края на десетата година обаче, равносметката е очебийно позитивна: в съответствие 51%:26% българските жители считат, че страната е спечелила от участието. По-сдържана е оценката в персонален проект: 19% от живеещите в страната считат, че вероятностите пред тях се усилват, а 15% се възприемат като губещи.
Образът на Европейски Съюз продължава да е прелъстителен за българите, е заключението на социолозите. Мнозинството от пълнолетните поданици на страната го възприемат като либерален (63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%).
Като най-важни преимущества българите одобряват свободното придвижване на хора, възможностите за образование и за намиране на работа.
Притеснения
Най-големите терзания по отношение на еврочленството ни идват от дискутирания въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за малко време съумява да заеме първо място измежду терзанията (60%), следван от понижаване на покупателната дарба (50%), трафика на хора и опиати (47%), притока на имигранти и терористичните закани (44%).
Българинът остава оптимист за бъдещето на Европейски Съюз - 40% чакат той да се развива като по-стабилен и обединен, против 18 на 100 на противоположното мнение. Българското общество обаче е безапелационен съперник на сюжетите, които допускат фрагментирано развиване на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017 година от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сюжетите, при които Европейски Съюз се развива както до момента (31%), или усилването му посредством единна търговия, външна политика, защитителен съюз, единни обществени стандарти (29%).
От позиция на вероятностите за България, публичната поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%), до момента в който приобщаването към еврозоната среща основни терзания и поляризирани оценки (34% го утвърждават, а 45% - не).
Разширяване
За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с продължение процеса на неговото разширение към страните от Западните Балкани и Източното партньорство. През целия десетгодишен интервал поддръжката за приемането на балканските страни остава стабилно висока (над 50 на сто). Отрицателна е само наклонността във връзка с Турция, утвърждението за чието присъединение спада от 35% през 2008 година до 23% през 2017 година
Изследването е извършено посредством 1021 ефикасни изявленията в домовете на респондентите в интервала 16-25 септември 2017 година и е представително за пълнолетното население. Възложителят е Представителството на Европейската комисия в България.
От влизането на България в Европейски Съюз през 2007 година до момента утвърждението за участието се резервира в границите на 50 на 100, против 16% отрицание и 34% неутрални оценки.
Най-силни еврооптимисти са по-младите жители, с по-високо обучение, интензивност и подвижност, които са се възползвали най-пълноценно от преимуществата на участието.
Съществена разлика е настъпила в публичните настройки за резултатите от участието. През 2008 година въвеждането на европейски правила и стандарти се одобряваха като налагане на незаслужени ограничавания пред България. Днес, в края на десетата година обаче, равносметката е очебийно позитивна: в съответствие 51%:26% българските жители считат, че страната е спечелила от участието. По-сдържана е оценката в персонален проект: 19% от живеещите в страната считат, че вероятностите пред тях се усилват, а 15% се възприемат като губещи.
Образът на Европейски Съюз продължава да е прелъстителен за българите, е заключението на социолозите. Мнозинството от пълнолетните поданици на страната го възприемат като либерален (63%), закрилящ (52%) и взаимен (52%). Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че Европейски Съюз е бюрократичен и в по-малка степен неефикасен (32%).
Като най-важни преимущества българите одобряват свободното придвижване на хора, възможностите за образование и за намиране на работа.
Притеснения
Най-големите терзания по отношение на еврочленството ни идват от дискутирания въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за малко време съумява да заеме първо място измежду терзанията (60%), следван от понижаване на покупателната дарба (50%), трафика на хора и опиати (47%), притока на имигранти и терористичните закани (44%).
Българинът остава оптимист за бъдещето на Европейски Съюз - 40% чакат той да се развива като по-стабилен и обединен, против 18 на 100 на противоположното мнение. Българското общество обаче е безапелационен съперник на сюжетите, които допускат фрагментирано развиване на Евросъюза. Един от всеки двама пълнолетни българи поддържа лансирания през септември 2017 година от ръководителя на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер вид за по-силен Европейски Съюз, в това число посредством по-голяма интеграция на България и Румъния в Шенген и еврозоната. Относително одобрявани са също сюжетите, при които Европейски Съюз се развива както до момента (31%), или усилването му посредством единна търговия, външна политика, защитителен съюз, единни обществени стандарти (29%).
От позиция на вероятностите за България, публичната поддръжка за влизането на страната в Шенген е стабилно висока (53%), до момента в който приобщаването към еврозоната среща основни терзания и поляризирани оценки (34% го утвърждават, а 45% - не).
Разширяване
За българите бъдещето на Европейски Съюз е обвързвано и с продължение процеса на неговото разширение към страните от Западните Балкани и Източното партньорство. През целия десетгодишен интервал поддръжката за приемането на балканските страни остава стабилно висока (над 50 на сто). Отрицателна е само наклонността във връзка с Турция, утвърждението за чието присъединение спада от 35% през 2008 година до 23% през 2017 година
Изследването е извършено посредством 1021 ефикасни изявленията в домовете на респондентите в интервала 16-25 септември 2017 година и е представително за пълнолетното население. Възложителят е Представителството на Европейската комисия в България.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ